Д-р Рахвалиева – Дентална практика
Пародонтитът (известен сред хората и със старото си наименование – пародонтоза) представлява инфекциозно заболяване, тоест се причинява от бактерии. То засяга целия пародонт (зъбодържащ апарат), който включва венеца, костта и лигаментите (връзките), които държат венеца към зъба, зъба към костта и т.н. Пародонтитът е едно от най-честите заболявания, което може да засегне всички възрасти, но се среща по-често след 30 годишна възраст.
Бактериите причиняващи заболяването се намират в зъбния камък и зъбната плака. Респективно почистването им води до премахване на основния причинител и е от фундаментално значение за лечението.
Зъбната плака включва основно хранителни остатъци, милиони бактерии, излющени епителни клетки и други. Тя се натрупва по зъбната повърхност, но представлява нещо меко, което може и трябва да бъде почиствано с четка за зъби. Ако не е щателно почистена (средностатистически) след 48 часа тя започва да втвърдява от минералите в слюнката и се превръща в зъбен камък. Той вече не може да бъде почистен от пациента и е необходима професионална орална хигиена с ултразвук в стоматологичен кабинет. Тъй като зъбния камък е порьозен (негладък) веднъж образуван представлява идеална повърхност за още по-силното задържане на плака и съответно още по-бързито натрупване на голямо количество зъбен камък.
Почистването на зъбен камък е манипулация, която се извършва в клинични условия от дентален специалист. В днешно време професионалната орална хигиена се осъществява чрез ултразвукови апарати, като след това зъбите задължително трябва да бъдат полирани. Полирането обикновено се прави с еър фло (апарат който пръска вода, въздух и сода под налягане).
Времетраенето на една такава манипулация е различно, в зависимост от количеството натрупан зъбен камък, но не продължава повече от 30 мин. В зависимост от конкретния случай и преценката на специалистът може да се наложат няколко процедури през определен срок. Ако имате постоперативна чувствителност, тя не бива да е повече от 2 дена.
Пародонтитът е заболяване, което в начална фаза няма много драматични симптоми и много пъти остава неглижирано от пациентите. Едни от основните симптоми са кървене, оток на венците, отдръпването им, лош дъх от устата. Разклащането и миграцията на зъби са показатели за вече по-напреднал процес.
Кървенето от венците не е нормано състояние и веднага трябва да потърсите помощ от специалист, защото пародонтитът е лечимо заболяване, но от критично значение за успехът ни е фазата, в която той е диагностициран и е започнато адекватно лечение.
Ако Ви кървеше окото или главата, докато си решехте косата веднага щяхте да отидете на лекар….нали?
Пародонтитът е лечимо заболяване! Съществуват различни техники за лечение и поддръжка на пациентите в съвременната дентална медицина (в това число и пародонтологията). Основна цел е да бъдем минимално инвазивни, максимално консервативни, което от своя страна води до никакъв или минимален дискомфорт за пациента. Хората преминали през подобно лечение не го свързват със страх и болка.
Пародонтитът е заболяване, което се причинява от бактерии, намиращи се в зъбния камък и плаката. Приемането на антибиотик без механично отстраняване на причинителя или не води до добри резултати, или подобряването на състоянието Ви е съвсем временно. Периодичното пиене на антибиотик не решава проблема Ви, а същевременно води до появата на резистентност на микроорганизмите към него. В основата на съвременното лечение на пародонтитът е борбата срещу бактериите чрез възможно най-пълното и комплексното им механично отстраняване. В над 85% от случаите тази механична терапия извършена с точен протокол, в съчетание с локални антибактериални средства (определени води за уста) води до изключително добри резултати, без да е нужен антибиотичен прием.
Лечението на пародонтит винаги започва консервативно, тоест нехирургично. Извършва се т. нар. инициална терапия, която включва няколко посещения. Правят се на определени интервали, определени процедури, целящи механично почистване на устната кухина. През това време на пациентите се назначават индивидуално подбрани за конкретния случай четки за зъби, интердентални четки, води за уста и т.н. Пациентите се обучават в най-правилният начин за употребата им. След инициалната терапия се прави преоценка, за да се отчетат постигнатите разултати и чак тогава се взима решение от специалиста има ли нужда от хирургично пародонтално лечение и какво точно да е то.
В нашата клиника за всеки конкретен случай се подхожда индивидуално. Няма една формула за всички. Някои пациенти са податливи на инфекции от пародонтопатогени и при тях се изискват по-чести посещения. При други пациенти почистванията на всеки 6 месеца са напълно достатъчни за поддържане на здрави, розови венци и свеж дъх. Не забравяйте, че успеха на всяко друго дентално лечение изисква чиста уста и пълна липса на зъбен камък и зъбна плака.
Пародонтитът е заболяване, което може да засегне абсолютно всички възрастови групи. Това, че се среща по-често след 30-35 годишна възраст е факт, но също е факт, че формите на пародонтит при по-младите хора са много по-агресивни, протичат много по-остро и за по-кратко време унищожават много по-голям обем от тъкани. При първите Ви съмнения за нещо нередно по венците, трябва да се обърнете към специалист, с който да се консултирате за проблема Ви.
Профилактиката срещу пародонтит е възможна, безболезнена и многократно по-евтина в сравнение с лечението му. Тя се състои в редовни, адекватни , професионални почиствания на зъбите, ефективно миене на зъбите сутрин и вечер, използване на конци за зъби или интердентални четки, ако такива са назначени от специалист (с подходящите за Вас размери). С добра орална хигиена и редовни посещения при пародонтолог вероятността да развиете пародонтит е почти нищожна.
Ваденето на зъб е хирургична интервенция, при която чрез специални инструменти и техника (не сила) зъбът се отделя от костната ложа, в която се намира. Това е манипулация, която обикновено се извършва с локална анестезия (тоест Вие сте в съзнание). По време на интервенцията може да усещате допир и натиск, но не и болка. В днешно време в денталната медицина се използват много добри и пречистени анестетици, които водят до изключително силен и предвидим обезболяващ ефект. В този ред на мисли, можем да кажем, че болката при вадене на зъб не е проблем, който трябва да Ви притеснява.
Времето за вадене на зъб е много индивидуално и зависи от изключително много фактори – вида на зъба (еднокоренов или многокоренов), степента на неговото увреждане, причината за екстракцията и не на последно място, от опита и мануалността на оператора. Поради тази причина, никога не може да се каже с точност колко би продължила тази манипулация. При всеки отделен случай би могло да се предвиди ориентировъчно, но никога конкретно време.
Постоперативния период на всеки пациент и при всеки зъб е различен и зависи от много фактори – възрастта на пациента, наличие на придружаващи заболявания (диабет, злокачествени заболявания), тютюнопушене, спазване на всички дадени препоръки и не на последно място степента на травматичност, с която е изваден конкретният зъб. Обикновено след няколко дена, до седмица, ако има дискомфорт, той започва да отшумява. Ако след ваденето се е получил оток, обикновено на втория ден той е най-голям и след това до няколко дена постепенно изчезва.
Ваденето на зъб е хирургична интервенция, след която неминуемо има рана в устата. Горещо препоръчително е преди манипулацията зъбите да са професионално почистени, за да се намали микробното число в устата до минимум и респективно да се сведе до минимум вероятността от инфекциозно усложнение. Като всяка рана и тази ще зарастне най-добре на чисто.
Ако лекуващият лекар е изписал предварително започване на антибиотик, трябва да го започнете. Ако имате назначена и друг вид премедикация трябва стриктно да спазвате назначениета. Преди манипулацията е добре да сте се нахранили.
Като след всяка хирургична интервенция и след ваденето на зъб, макар и рядко, могат да настъпят усложнения. Те могат да бъдат от различно естество. Някои от тях са по-често, други изключително редки. Може би, като най-често усложнение след екстракция можем да отбележим т.нар. сух алвеолит. Това е усложнение най-често срещано при пушачи.
Като цяло ваденето на зъб относително рядко е последвано от някакви проблеми. За да ги избегнем напълно от критична важност е добре да се вслушвате в следоперативните препоръки на лекуващия лекар и стриктно да ги спазвате. При поява на проблем или някакви притеснителни усещания, за които не сте предваритено предупреден своевременно се обърнете към Вашия лекар.
Летният период не е контраиндикация за вадене на зъб. Това, което трябва да имате предвид през този сезон е, че след манипулацията трябва да избягвате горещините, да стоите в хладни помещения и да налагате хладни компреси извън устата в областта на извадения зъб, за да намалите вероятността за оток или, ако има такъв, то той да бъде минимален.
Всичко това би трябвало подробно да Ви бъде обяснено от Вашия лекуващ лекар и Вие стриктно да спазвате неговите указания. В такъв случай Ви очаква един „гладък“ следоперативен период без проблеми.
Ваденето на зъб не е 100%-ва индикация за назначаване на антибиотик. В много случаи не се налага употребата на такъв вид медикаменти. Може да заздравеете без усложнения, ако спазвате стриктно указанията, които ще Ви бъдат дадени. Към всеки пациент и всеки случай се подхожда индивидуално. Лекуващият Ви лекар е този, който трябва да съобрази много фактори и да вземе решение дали да Ви покрие антибиотично.
След ваденето на зъб се получава рана, която изисква грижа за по-бързо и безпроблемно заздравяване. Лекуващият Ви лекар след манипулацията ще Ви даде ясни и конкретни наставления. Основните неща, които трябва да знаете и спазвате, са следните:
– Не консумирайте топли храни и напитки в деня на манипулацията;
– Не пушете;
– Налагайте хладен (не леден) компрес (извън устата) в областта на извадения зъб в продължение на 1-3 часа;
– Не се хранете на страната, където е изваден зъба;
– Мийте си зъбите като леко щадите оперираната зона;
– Ако имате назначен антибиотик и/или обезболяващи стриктно спазвайте назначенията;
– От следващия ден ползвайте антисептичен разтвор (по препоръка и указание на лекуващия лекар);
– При поява на обстоятелства, за които не сте предварително предупреден от лекуващия лекар незабавно се свържете с него;
– Опитайте се да не спите на страната, на която е била манипулацията.
Имплантът е титаниева структура, която е създадена за лечение на обеззъбен участък. Титанът е биосъвместим материал, който се имплантира в костта на горна или долна челюст чрез хирургична интервенция. След поставянето на импланта обикновено се изчаква средно между 3 и 6 месеца. Това време е необходимо, за да може да се изгради връзката между импланта и костта. Това ние наричаме процес на остеоинтеграция.
Имплантите като лечение на обеззъбен участък са най-доброто решение в днешно време, тъй като те имат изключително много предимства. Това лечение е с много висока успеваемост (над 95%) и предвидимост. Имплантите дават възможност да възстановите изгубен зъб като новият ще изглежда и функционира като загубения, ще можете да се храните с всякаква храна без притеснения.
Други много важни предимства са, че имплантите представляват най-добрата профилактика на съседните зъби. Те остават непокътнати. В случай, че се вземе решение за поставяне на мост, изследвания сочат, че при изпиляване на мостоносителите те губят от 40% до 60% от своите твърди зъбни тъкани, които са безвъзвратно загубени.
Много голяма профилактика се прави и на костта, в която ще се постави импланта. Ако остане ненатоварена, тя ще се резорбира, но при правилно натоварване не би загубила своя обем.
Имплантното лечение е създадено, за да се лекува обеззъбени участъци. Тоест имплант може да се постави при липсващ единичен зъб, при няколко липсващи зъба, както и при тотално обеззъбяване. Имплант може да носи една коронка или няколко импланта могат да носят мостове или дори протези. Всеки един пациент, всеки един случай е индивидуален и се разглежда като такъв и се планира като такъв. Планировката е най-важният етап, изисква допълнителни изследвания (скенер) на базата, на който протича лечението.
Имплантът е основата на бъдещия зъб и се поставя в костта. Изчаква се остеоинтеграция и след това се извършва протезирането, тоест поставя се коронка и Вие получавате функционално и естетично годен зъб.
Понякога, в действителност имаме затруднения при планирането и поставянето на импланти, поради недостатъчност на костна база, но тогава идват на помощ аугментационните техники (тоест присаждането на кост). Това не прави манипулацията по-болезнена, а просто се създава това, което е в недостаъчност. Естествено, цената на хирургията се повишава, поради изпълнението на допълнителни манипулации и използването на допълнителни материали ( кост, мембрани). В този ред на мисли, трябва да посъветваме пациентите, които губят по някаква причина зъб/и по-скоро да планират имплантологично лечение, за да си спестят последващи скъпоструващи манипулации.
Поставянето на имплант е хирургична интервенция, която се извършва с местна анестезия. Както оперативния, така и постоперативния период, са неболезнени. След 10-14 дена се свалят конците, което също е неболезнена манипулация. Дори пациентите преживели тази интервенция определят ваденето на зъб като многократно по-неприятно в сравнение с имплантирането.
За поставянето на имплант е необходим щателен преглед, допълнително изследване (3D) и планировка. Когато всичко това е готово и Вие сте одобрили плана си за лечение, се поставя имплант. Обикновено се изчаква между 3 и 6 месеца ( средно 4 месеца), след което имплантът се разкрива и се вземат отпечатъци за изработването на бъдещата Ви конструкция в зъботехническа лаборатория. Между разкриването и отпечатъците също е възможно да се наложи изчакване (всеки случай е индивидуален). Когато конструкциите са готови те се поставят в устата и имате отново зъби.
Поставянето на зъбен имплант е процедура с над 95% успеваемост. Тоест имплантирането се смята за една от най-предвидимите манипулации. Ако все пак се случи Вашия имплант да не се интегрира, просто се премахва загубения имплант и след няколко месеца процедурата се повтаря. В повечето практики, както и в нашата повторното имплантиоране не се заплаща допълнително.
Имплантологичното лечение към днешна дата е най-доброто лечение на обеззъбен участък. Той е предвидимо, дългосрочно, естетично и функционално годно. Всичко това, разбира се, се случва, когато поставеният/поставените имплант/и се поддържат правилно. Редно е да спазвате назначените Ви от Вашия лекуващ лекар контролни визити и да си правите задължителните профилактични почиствания. В противен случай – „Да!“ може да загубите интегрирал имплант. В световен мащаб годишно се слагат над 12 000 000 импланта, като 14% от тях развиват периимплантит. Това е процес и ако не се овладее води до гарантирана загуба на имплант.
Тютюнопушенето е неблагоприятен фактор за всички органи и системи в човешкото тяло, съответно рисков фактор при всякакъв тип лечение. Имплантологичното не прави изключение. В имплантологията в световен мащаб 3-5% от случаите са неуспешни. При пушачите този процент рязко се увеличава. Всеки пациент бива подробно информиран какви рискове крие този вреден навик и той сам взима решение ще го коригира или не. Добре е да се осигури терапевтичен прозорец от около 10 седмици (6 преди и 4 след лечението) без употреба на цигари. Но е факт, че при страстните пушачи е напълно реална възможността да се загуби и интегрирал имплант.
Имплантологията е най-новата и най-бързо развиващата се дисциплина в денталната медицина. Това на свой ред изисква денталните специалисти непрестанно да усъвършенстват своите умения, за да могат да предлагат максимално качествена услуга на пациентите.
Цената на имплантите не трябва да бъде водеща, защото лечението зависи от изключително много фактори. Изборът на имплантологична система също е много важен, защото пазарът е залят с такива – всяка година се появяват стотици нови фирми и също толкова изчезват. Би било изключително неприятно, ако се наложи да се прави нещо по даден имплант и да няма от къде да купим части за него, защото фирмата производител е фалирала и изчезнала от пазара.
Неминуемо поддържането на добра имплантологична система и необходимостта от непрекъснато усъвършенстване води и до определена цена на предлаганата услуга.
Ще започна с директен отговор на този въпрос и после ще опитам на кратко да се обоснова.
Не поставяме базални импланти, защото не лекуваме пациентите така, както не искаме да бъдем лекувани ние или нашите близки. Лечението с базални импланти има своите положителни и отрицателни страни….