Ще започна с директен отговор на този въпрос и после ще опитам на кратко да се обоснова.
Не поставяме базални импланти, защото не лекуваме пациентите така, както не искаме да бъдем лекувани ние или нашите близки.
Лечението с базални импланти има своите положителни и отрицателни страни, но за съжаление вторите са много повече от първите.
Базалните импланти са тип едночастови импланти, т.е. частта в костта(играеща ролята на корен) и частта над костта (играеща ролята на пънче, което служи за закрепяне на коронка) са едноотливни (едно цяло). Това изключва появата на усложнения като развиване на винт, скъсване на винт и съответно премахване на вече готови коронка или мост. Това наистина е предимство, но може би и единственото такова на този тип имплантологична система.
Базалният имплант е базален, защото има широка база, която се разполага в костта и води до механична задръжка. Тези импланти могат да бъдат поставени на всевъзможни места като след това надкостната част може да бъде огъвана със специални клещи, за да се постигне успоредност на пънчетата. Смятаме това за твърде рисково, защото огъването на всеки метал води до напрежение в него и има много голяма вероятност за фрактура. Освен в метала се получава много голямо напрежение и в костта, водещо до бърза и необратима резорбция (стопяване).
Освен това базалните импланти обикновено са с гладка повърхност, което изключва развитие на вторична стабилност. Стабилността на всеки базален имплант намалява с времето.
Най-общо, първичната стабилност се дължи на дизайнът на имплантите, а вторичната на апозиция (отлагане) на нова кост около тях. От своя страна апозицията на кост се дължи на награпавената (по определен) начин имплантна повърхност. При всички видове имплантни системи, с изключение на базалните, е налице вторична стабилност. Това води до силно повишаване на сумарната стабилност с течение на времето, което прави лечебния резултат траен и сигурен.
При базалните импланти коефициентът на стабилност с времето намалява, което води до стремежът да се поставят много на брой импланти и те да бъдат бързо натоварени, докато стабилността е все още висока. Също така се стига до необходимостта те да бъдат шинирани в блок, за да оцелеят по-дълго време.
Допълнителни проблеми могат да възникнат при изработката на конструкциите върху базалния имплант. Те винаги са циментиращи се и няма никаква пречка за изтичане на цимент в дълбочина. Статистически погледнато изтичането на цимент е главната причина за периимплантит. Тогава пациентът бавно, но сигурно губи своя имплант.
Базалните импланти се промотират като иновативна технология , при която получавате неснемаеми конструкции за 3 дни, всичко е атравматично , липсват болка и оток, естетиката е задоволителна , лечебните резултати са трайни и сигурни, не се развива периимплантит. Но дали всичко това е така…?